В петък вечерта като се прибрах, и майка още от вратата ме пресрещна да ме "предупреди", че било Разпети петък, и
не трябва да се къпя. Аз пък я изненадах с новината, че по празниците ще обиколя района на Мелник с приятели.
Тя започнах да се тюхка с кого ще ходя, къде, как ... А пък аз влязох да се изкъпя, че после 3 дена няма да има
къде :) Понеже нямах подходяща туристическа екипировка (скоро трябва да отида до МЕТРО и да се оборудвам), ми се
наложи освен раница да натъпча и един сак - взех си родопско одеяло, високи зимни обувки, фенер, два чифта дънки,
вълнена жилетка, пуловер, бельо и т.н. На сутринта в събота майка още не й беше минало притеснението, и реши да ме
изпрати до трамвая. Срещата ни беше в 9 на БИЛА-та в Борово. Аз и Весела стигнахме навреме, после дойдоха Орлин и
Милен, Николай обаче се отказа. Напазарувахме суха храна и към 10 бяхме готови. Заредихме от една бензиностанция преди
Горнобански път, и потеглихме към Рилския манастир.
След Перник на една ливада видяхме три кончета - две кафяви и едно бяло. Бялото беше легнало и изглежда спеше. Ние
си казахме, че това явно е един много мързелив кон - спи до обяд, и като се събуди още сънен си казва "Оффф беее, 
пак ли трябва да паса ?" :)) Магистралата е готова наполовина, има още две платна в другата посока. На Рилския
манастир имаше доста хора, и ние решихме първо да отидем до обителта на св. Иван Рилски. Там има малка пещера, в
единия край на която между две скали има много тесен отвор. От там може да премине само човек с чисти помисли.
Наблизо има чешмичка с икона, хората оставят по камъните покрай нея парички и сгънати листчета с желанията си. Има
прекрасна гледка към заснежените върхове на Пирин. После се върнахме до Рилския манастир, хапнахме по две мекици и
влязохме вътре да разгледаме. Има много красиви стенописи.
На връщане към магистралата спряхме да разгледаме един метох. По пътя има две високи канари, наричат ги Караула.
Орлин постоянно даваше зор да бързаме към Кресна за някакви минерални бани. Той се беше запалил още няколко дена
преди това и искаше да си цопне краката там. Изворите били лековити, и се майтапехме че никой не знаел къде се
намират тези бани, защото лекували срамни болести - и никой не си признава, че знае къде са :)) По пътя се отбихме
в Симитли, защото са известни с умението си да правят хубави питки, хлябове и козунаци. Купихме едно малко
козуначе, и продължихме пътешествието.
Спряхме за малко на едно ханче точно на входа на Кресна, снимахме един въжен мост, прекосихме Кресна и в края на града попитахме един дядо с каручка за пътя към Горна градешница (там някъде били баните). Преди е имало Горна и Долна 
градешница, но в Горна градешница имало свлачища и след като доста къщи били разрушени - хората се преместили в Долна 
градешница и сега тя се нарича само Градешница. Пътят беше много лош, минахме и през едно поточе. Срещнахме едно семейство 
със стар москвич и спряхме да ги попитаме за пътя. Милен свали стъклото и подвикна на момчето, обаче то само гледаше и не
отговаряше. Баща му слезе от колата и като му казахме закъде сме тръгнали, ни изгледа кръвнишки, и аз си помислих че
ей сега ще ни се скара защо отиваме натам. Сякаш му влизаме в нивата ... Още малко и щеше да ни набие. 
По едно време колата загря, и решихме да продължим пеша. В селото един дядо си пасеше козичките и ни упъти към баните.
Тръгнахме ние нагоре, Орлин и Милен запяха "И ний вървим, вървим, вървим ... и няма край, и няма край ....". Дядото
им казал, че за 1 час може да се стигне догоре, обаче пътя си извива и не свършва. Като взе да се свечерява, се
отказахме и решихме да се върнем. До колата стигнахме по тъмно - все още си беше там :)) Шегувахме се, че ще мине
паяк-бронетранспортьор да я вдигне, или пък ще ни сложат на стъклото талон за неправилно паркиране :)
Като слизахме надолу към магистралата, подминахме един цех за скрап - имаше кубчета метал, сгънати от преса стари
автомобили. Имаше и кариера за мрамор, и пред нея бяха разпръснати най-разнообразни късове. Весела попита "Няма ли
да ги открадне някой, като са така изоставени ?", а ние с Орлин и Милен се разсмяхме и Орлин каза "Ами що не си
вземем по един блок, ще си го сложим на покрива на колата и ще си го отнесем". А тези блокове са големи колкото
половината кола, и сигурно тежат 2-3 пъти повече от нея :)
В Мелник стигнахме към 9 вечерта, спряхме на входа на града и хапнахме набързо в една градинка до реката. После
продължихме към Роженския манастир. Паркирахме на паркинга, Орлин и Весела останаха в колата, аз и Милен излязохме
с едно фенерче да видим какво е положението. Покрай манастира беше абсолютна тъмнина, само на покрива имаше един
кръст с неонова светлина. В двора имаше само двама души до чешмата, и ние се върнахме при колата да решим какво
да правим. Милен искаше да отидем на литургия, а Орлин го мързеше. Чудехме се къде да разпънем палатката, и Милен
предложи да се върнем в Мелник, там имало туристическа спалня.
Върнахме се, там беше пълно с богаташки коли и разминаването беше много трудно. Паркирахме в края на града и пак
аз и Милен отидохме да търсим туристическата спалня. Той не я помнеше много добре, и първия път стигнахме до друга
къща. Втория път я намерихме - само че къщата беше заключена и необитаема. Върнахме се при другите двама, Милен
пак настояваше на ходим на литургия - но нямаше желаещи. Преместихме колата в центъра, до чешмичката, взехме си
яйца и към полунощ на едно дървено мостче над рекичката (което после нарекохме "Нашето великденско мостче") се
чукнахме и се снимахме. После извадихме багажа от колата, и по една пътечка тръгнахме към близкия хълм с останките
от крепостта на деспот Слав, за да опънем палатката.
Вървяхме в колона по един, Милен отпред светеше с големия фенер, Орлин отзад с едно малко фенерче. Аз бях нарамил
раницата и под ръка с родопското одеяло. Като се качихме горе, открихме една дървена масичка. Аз и Весела останахме
до нея с багажа, а Милен и Орлин продължиха напред да открият подходящо място за палатката. Върнаха се, и решихме
да си я опънем до масичката. В тъмното я нагласихме почти на пътеката. Милен запали газовото котлонче да си направим
супичка, аз изядох един сандвич и с Весела се приготвихме да си лягаме. Онези двамата останаха да чакат водата да
кипне. Говореха си още известно време, после Орлин си легна. Аз не можах да заспя чак докато и Милен не дойде. Понеже
нямах шате, си подложих якето. Родопското одеяло ми беше малко сгънато на две, и се наложи да го разгъна. Беше ни
тясно в палатката да спим по гръб, а настрани ми беше неудобно.
Сутринта ужким щяхме да ставаме рано, а си спахме чак докато не минаха някакви хора, възмущаваха се че палатката била
с единия ъгъл на пътеката. Станахме, хапнахме козунак и ябълки, Орлин направи едни полуготови спагети, излапахме ги
и тях, после се разходихме до параклиса на деспот Слав. Пътеката минаваше точно по билото на хълма, и от двете страни
имаше стръмни пропасти. Беше изключително красиво. Весела направи няколко снимки, но моята батерия беше свършила още
предната вечер. Исках после да се върнем, за да поснимам - но другите не искаха. Слязохме в града, прибрахме багажа
в колата и седнахме в една сладкарница да пием кафе. Ние от фото-клуба (такова име ни измислиха Милен и Орлин) си
оставихме батериите на фотоапаратите да се зареждат. Към обяд решихме да разгледаме Кордопуловата къща, за да си
вземем печати с Весела и после ще отидем с колата до Роженския манастир, по пътя ще снимаме пирамидите, а Орлин и 
Милен ще се върнат в Мелник да ни чакат, пък ние с Весела ще слезем обратно пеша за да се насладим на гледките и да 
снимаме.
В Кордопуловата къща най-интересното бяха един кладенец, дълбок 57 метра, и избата - с едни огромни бъчви за вино и
сводове и коридори като в пещера. Виното се оказа малко горчиво, поне на мен не ми хареса. Като излязохме отвън
пред къщата, минаха някакви други туристи, и неволно дочух как разпоредителката им се скара - къщата била на повече
от 250 години, и входа от 1 лев била просто смешна сума, при условие че те преди това са похарчили доста повече
в някоя механа ...
Стигнахме пред Роженския манастир, разгледахме го отвътре, но не беше нещо кой знае какво. После се разделихме и
с Весела потеглихме. В началото пътеката минава в подножието на една пирамида, доста тясна е и на места дори пропада.
Зимата, или пък ако не стъпваш внимателно, много лесно може да се хлъзнеш надолу. Природните форми бяха в такова изобилие 
и с такива причудливи форми, че буквално може да получиш "очен оргазъм" :)) С Весела се притеснявахме да не изгубим 
пътеката, защото нямаше много маркировки. Като тръгнахме по коритото на реката, в пясъка се виждаха множество следи от 
обувки, и беше лесно да продължим. Излязохме близо до центъра на града. С Весела се базикахме (понеже закъсняхме малко, 
нали постоянно снимахме) че тъкмо когато Орлин и Милен се питат "Абе, къде са тези от фото-сафарито" и ние ще изскочим
изпод мостчето и ще кажем "Ето ни и наааас" :))
Седнахме да пием бира, взехме си и една кутия сладолед, пак оставихме батериите да се зареждат и се заприказвахме
кой с какво се занимава, къде е бил и т.н. Към 7 вечерта решихме да тръгнем към Рупите, за да си вземем печати с
Весела. Чудехме се дали да си опънем там палатка, но Милен предложи да спим този път в хижа Беласица. Междувременно
ми се обади една състудентка, която живее в Петрич и ни покани за именния ден на баща си. В Рупите исках да снимам
минералния извор, обаче беше привечер, а и той правеше прекалено много пара и обектива постоянно ми се замъгляваше.
Аз съм ходил в Петрич само веднъж преди това, на сватбата на моята състудентка Димитрина. Тя доста добре ми обясни
как да стигна до тях, и вече ме чакаше. Ние бяхме първите гости. Майка й много ми се зарадва, каза че е имала неясно
предчувствие, че ще дойда. Настаниха ни в хола, ние с Весела веднага сложихме батериите да се зареждат :)) Пийнахме
по едно малкоза здравето на домакина, другите гости започнаха да идват един по един. От предния път едни баби,
комшийки на Димитрина, ме бяха харесали и сега седнаха до мен. А те са много цапнати в устата, изобщо не им пука да
говорят простотии. И е много весело покрай тях. Искаха да ме задомяват за македонка :) А бащата на Димитрина се
похвали, че миналата година са му дали златен медал, задето е издържал 25 години с македонка :))
Към 9 и нещо Милен започна да дава зор да отиваме към хижата. Хората предложиха да ни настанят по къщите си, ако
нямаме къде да спим - но не искахме да ги притесняваме. Казахме им, че ако няма места в хижата, си носим и палатка.
Понеже не знаехме пътя, съпруга на Димитрина дойде с неговата кола до края на града. От там пътят водеше директно
към хижата. Пак карахме по тъмно по едни стръмни завои, на разни места по пътя имаше малки отбивки - "сепарета",
както ги нарече Орлин, в които имаше автомобили с влюбени двойки. На едно място, от което се откриваше прекрасна
гледка към града (сутринта оттам снимахме) имаше няколко коли в една редица, всичките се клатеха :))
Пристигнахме в хижата към 10, имаше места. Седнахме да изпием по един чай, там имаше и група петричани, празнуваха
Великден. Едно момче ми поиска фенера за малко, и излезе някъде с едно момиче. Ние четиримата умувахме дали да дадем
по 8 лева или да спим в палатката. И така един час - наложи се да чакам, докато ми върнат фенера. Даже се базикахме,
че сигурно са видяли фаровете на колата, като пристигаме - и фенера им е трябвал за да я претарашат :)) Върнаха ми
го, дори още светеше :) Качихме си багажа в стаята, тя беше с 4 легла - обаче одеялата бяха само 7 :) Добре, че
Орлин си беше взел родопското одеяло. Спахме добре, сутринта телефона на Орлин ни събуди в 8, направихме си кафе,
чукнахме си яйцата, разсънихме се и си събрахме багажа. Милен искаше да отидем до някакъв водопад, много красив 30
метров, обаче нямахме време. Качихме се в колата, и се запътихме към Самуиловата крепост.
Много ми хареса земята, плодородна е. От Самуиловата крепост не беше останало кой знае колко, снимахме се от една кула,
на връщане с Весела забелязахме две бръмбарчета, заети с любовни занимания - и не пропуснахме да ги запечатим на
фотоапаратите :)
Следващата ни цел за деня бяха две села - Ковачевица и Лещен. Весела беше ходила преди 2-3 години там, и каза че си
струвало да се види. Не можахме да намерим пътя към Гоце Делчев, и попитахме на една бензиностанция. После разбрахме,
че без упътване нямаше да можем да го намерим. На едно място имаше свличане на скали и пътят беше затворен, имаше
отбивка за заобиколен маршрут. Преди да влезем в Г. Делчев спряхме при една хижа да си напълним вода и да доядем
храната - хляб с лютеница, пастет и русенско варено. За да стигнем в Лещен, трябваше да минем през едно турско село.
Весела много искаше да снима някоя ханъма с шалварите и забрадката :) В Лещен видяхме опитомени диви прасета, а също
и една кална къща. В смисъл - не изцапана, аз изцяло направена от кал. Беше като къщичката на Фродо и Билбо Бегинс :)
В Ковачевица имаше една сергия с многоцветни пластеници и ямурлуци, бяха красиви. Снимахме няколко къщи, и си
тръгнахме. Трябваше да се върнем чак до Гоце Делчев, за да отидем до Банско - Милен искаше да ни заведе до връх
Вихрен. В Банско кипи строителство - по план трябвало да има около 200 хотела :)) С Весела успяхме да си вземем
печат от музея на Вапцаров точно преди да затворят, после хапнахме кебапчета и картофки в едно заведение и тръгнахме
с колата към върха.
За голяма моя изненада се оказа, че има новопостроени писти, които минават през шосето. Само на една от тях бяха
направили надлез над пътя - другите 2 си цепеха направо. А пистите лятно време са ужасно грозни изровени площи.
От лявата страна на пътя имаше свлякъл се сняг, стегнат и спечен. На едно място беше прекалено тясно, едва минахме с
колата, а на второто се оказа, че не можем да продължим - само камион можеше да мине. Беше си доста хладно, за
разлика от Петрич и Сандански :) Не ни оставаше нищо друго, освен да се върнем. Весела настояваше да отидем до едно
село - Добърско, защото и там имаше печат (с нея имаме едни книжки за 100-те забележителности в България, и като ги
посетиш - ти удрят печат). Минахме през Разлог, пресякохме теснолинейката и привечер пристигнахме в Добърско. Църквата
беше затворена, но на вратата имаше написан телефон за контакт и Весела звънна. Дойде една жена, въведе ни вътре и
накратко ни разказа за църквата. Тя беше доста интересна, стара и с оригинални и уникални стенописи. Никъде нямаше
кръст или друг знак по нея - само на една тухла съвсем леко беше издълбан знак на кръст. Отпред имаше лековита вода,
там са спрели ослепените Самуилови войници и впоследствие се оказало, че наистина водата лекува предимно очни болести.
Купихме си няколко сладки от близкия магазин и една кола, и си тръгнахме за София.
Бяха ни уплашили, че ще има огромни задръствания - но беше станало късно вечерта, и се надявахме повечето пътуващи да
са се махнали. Имаше коли наистина, но съвсем не бяха много. На мен ми се спеше, и дремвах по малко от време на време.
На Орлин му направихме едно студено нес-кафе в шишето с минерална вода. В София пристигнахме към 11 вечерта, аз се
опасявах че няма да има вече рейсове, и Милен предложи да ме закарат в Люлин. Благодарих им, разделихме се с обещанието
пак да се разходим някъде, с Весела се уговорихме да си разменим снимките.
Имах мускулна треска, но съм доволен от пътуването. За три дена успях да видя повече неща, отколкото може би за цяла
година. Сега съм решил някой ден да отида в МЕТРО и да се оборудвам с подходяща туристическа екипировка.