В 8:15 имахме среща пред хотел Родина, бяхме аз, Милен, Виктор (те са колеги) и Весела. В Банско пристигнахме към 11:00,
и бавно тръгнахме нагоре покрай река Дамяница. Видяхме един водопад, 9 метров. На едно място пътеката минаваше през
реката, и се наложи да си събуем обувките и да прецапаме ледената вода. Жалко, че не снимах момента. Към 14:30 стигнахме
до хижа Дамяница, пийнахме по 1 чай, хапнахме сандвичи, хижарят седна при нас да си поприказва. Поседяхме половин час,
отдъхнахме, и потеглихме още нагоре. Минахме през една поляна, покрита цялата със сняг и ме усъмни, че е падала лавина.
Нагоре стигнахме до разни ручейчета, стана мочурливо, и към 16:00 запръска дъжд. Аз бях по сандалки и къси панталонки,
защото очаквах да е слънчево и пътят да е лек. Сложихме си дъждобрани, а те се оказаха калпави, добре че беше слаб дъжд,
а не някой порой, иначе щяхме да станем вир-вода. Трябва да си купя гумиран дъждобран. Стигнахме до един склон с доста
сняг по него, и се разлигавихме. Милен, понеже е планинар, ни изпревари доста, а ние се тътрехме бавно. Като изкачихме
връхчето (не помня името), направих 2 панорамни снимки. Починахме си малко на слънце, и продължихме към хижата (тя се
оказа на 15 минути ходене) до Тевно езеро. Пристигнахме към 19:30, в хижата имаше още 3-ма души, а един час след нас
дойдоха и трима чехи. Аз изядох един сандвич, другите си поръчаха по една супа. Разгледахме картата, и обсъдихме какъв
маршрут да изберем на другия ден, а като се стъмни се опитах да направя нощни снимки, но нищо не излезе. Към 23:00 си
легнахме, и се оказа че с едно одеяло си е студено (на 2700 метра). През нощта се въртях, дюшека ме убиваше, а сутринта
се събудих рано. Станах към 8, закусих с топъл чай (не беше особено хубав), и после се качих да събуждам другарчетата.
Ставането им отне 40 минути, дори ме помолиха да им направя няколко снимки в леглото :) Докато закусваха, спореха къде
да отидем - Весела искаше да отиде на самия връх Вихрен, а Милен й обясняваше, че няма да стигнем навреме. Накрая
решихме, че когато стигнем до Възела, ще решим какво да правим по-нататък. Докато се туткахме, чехите тръгнаха преди
нас, и се оказа че в същата посока.
Повървяхме обратно по пътя от вчера до разклона, а там се оказа че трябва да подсечем един много стръмен заснежен склон.
Беше страшничко. После вървяхме по билото - ту нагоре, ту надолу, през камъни и стръмни скали, на някои места бяхме като
алпинисти. По едно време задминахме чехите, и скоро след това стигнахме до Възела (не знам защо така са нарекли върха).
Хапнахме, отпочинахме, и със свежи сили продължихме напред. Всъщност се оказа, че продължаваме надолу, защото трябваше
да се спуснем по снега, който беше затрупал пътеката. Другите се пързулнаха върху дъждобраните си, а аз се опитах да
използвам камъните, които се подаваха тук-там от снега, за да сляза. Това продължи около час, докато стигнем до нивото
на езерото (едни го наричат Дългото, други Окото ...). На една полянка до него направихме кратка почивка. Все по-често
разни ручеи ни пресичаха пътя, но оттук-натам вече беше лесно, нямаше стръмни заснежени склонове. Срещнахме няколко
спасители, които отиваха да търсят някаква гъркиня, която пропаднала в снега. Междувременно Весела се отказа да ходим
до Вихрен, защото се убеди, че няма да ни стигне времето. В хижа "Вихрен" пристигнахме към 7 и нещо вечерта, хапнахме
по 1 вафла и комат хляб, Весела и Виктор си разделиха една бира. Милен и Виктор слязоха на автостоп до мястото, където
бяхме оставили колата, а ние с Весела останахме да ги чакаме. Поведохме дълбокомислен разговор защо тя си няма гадже,
и защо напоследък всяко момче, което си хареса - се оказва с 6-7 години по-малък от нея. Другите двама дойдоха след 40
минути, точно след като спасителите донесоха гъркинята на носилка. Докато слизахме с колата към града, имаше едно
място, на което много често падат лавини - и то точно върху шосето. От двете страни все още имаше сняг, по-висок от
колата. Спряхме за малко при Байкушевата мура, но снимките ми се оказаха несполучливи.
В Банско обиколихме, ужким да покажем на Виктор града (ние идвахме предния път, на Великден) - и същевременно търсехме
механа, където да вечеряме. Накрая седнахме в "Чардака" (съвсем близо до училището), и понеже нямаше готвена храна
(супи и др. такива) - нали лятото няма толкова туристи, изядохме по един миш-маш. Към 23:00 потеглихме към София. На мен
ми беше тясно в колата, защото Виктор си беше изместил много назад седалката (той беше шофьора) и ме заболяха коленете.
В Перник спряхме в една бензиностанция да отпочинем малко и да се поразтъпчем, изядохме един чипс и пийнахме по една
"Фанта", и продължихме. Мен ме закараха първи, в 3 сутринта. Докато си разтоваря раницата и се изкъпя, стана 3 и половина.
Легнах изморен, но доволен от пътешествието.