1	Не знам какво е, но е хубаво това, да си припомням с нежност твоите слова; тъй облакът в залязващо небе се рее, а отвъд него трепкащи звезди светлеят. Не знам какво е, но е сладко, ако ти с очите си ме озариш и затрепти над мене погледът ти като лъч последен над покрива, когато ще е вечер бледа. Не знам какво е, но съм толкова щастлив, животът ми отново се разхубави. Коприната на твоите слова ме гали, както през март южнякът клоните заспали. Не знам какво е, но е хубаво, нали ? От сладката му болка не ме боли ! Ако е глупост - мене да осъдят. Ако е любовта - прости, и да пребъде.
2	Изправена на моите клепачи, с коси във моите коси, с ръцете ми се срастваш постепенно. Цветът на моите очи е твой. И ти потъваш в мойта сянка като захвърлен към небето камък. Очите ти са винаги отворени, не ме оставят да заспя. Сънувам те посред бял ден, слънца се изпаряват през съня ми. Разсмивам се до сълзи от това, говоря, без да знам какво ще кажа.
3	Всичко най-скъпо за мене си ти, всичко, за което мечтаех, в стихове изливах мъдростта, която знаех и величаех. В сърцето ти скрити намерих кълновете на истината и чистотата, символа на най-висшите сфери, на живота и светлината. Невинни изпитваме двамата истините, обединили света; на желанията нетрайни драмата, до свещените грешки на младостта.
4	Из прегръдките не я изпускай, и не се плаши за нежния й стан: цветето под напора на вятъра се гъне, но не го прекършва младостта. И не бързай на молбите й да вярваш, не приемай шепота: "Недей, недей !..." Иначе по-скоро утрото ще дойде, вместо всичко до победен край да доведеш. Нека се намъчат устните ти от целувки, но вълни ответни да събуди нежността. Няма по-прекрасно от това - да се разгаря постепенно, като новолуние в нощта, страстта.
5	О, накит на живота, който възражда моето сърце. Не мога повече без твойто очарователно лице. Като в просънища дълбоки желанията са жестоки, че няма път и няма зов, изгрял от нашата любов. Любовните ми мъки парят в гърдите, пълни със мечти, но от раздялата изгарят, пламтят любимите черти.
6	Твоят образ ме владее, не изчезва нито миг. Той в сърцето ми живее благороден и велик. Ако нямах аз надежда, да те срещна мълчалив, как ли щях да спя - изглежда, нямаше и да съм жив.
7	Дали към мене любовта ти е такава, към теб каквато в мойта гръд остава ? О, колко е горчива и безкрайна тя ! Ала какво от нас желае любовта ? Макар в разлъка, твоето лице красиво е винаги пред моите очи свенливо. А пък сърцето, сякаш с ритъм нов тупти от мисълта за твоята любов. Дочуя ли, че нейде гълъб гука, запява в мен на думите капчука: "О, гълъбе, и ти ли плачеш сам, защо разбуждаш спомена голям !" И плачат без умора пак очите на моята любима по следите.
8	О, колко силно те обичам аз ! За тебе мисля всеки ден и час. И всичко от съдбата предрешено остава си за нас непроменено. Газелата на моето сърце към мен лети. И нейното лице очарователно ме кара да заплача на сетното търпение във здрача.
9	Обичам те, когато идваш уморена, с дълбоки сенки под очите, и в тях, като в безлунна нощ, изгряват на скритите желания звездите. Обичам да потъвам в тях като удавник, да търся там и обич, и поезия, макар че те за мен са недостъпни като небесните съзвездия... О, нека никога да няма пълнолуния, че лунното небе е страшно пусто ! И нека нивга да не те целуна и нищо да не ми признаят твойте устни. И винаги да идваш уморена, с дълбоки сенки под очите, но нивга в тях да не угасват на скритите желания звездите... Обичам те, когато идваш уморена...
10	Една любов, една любов ме връща пак във пролетта. Една изгубена любов гори отново с младостта. Аз дълго я очаквах вечер в мрака сред хилядите сенки на нощта. Една изгубена любов аз чаках и ето пак при мен се върна тя. И както казват някои поети - в сърцата бликва радостта. Отново в нашите очи ще свети изгрялата любов като звезда. И както след преминалата вечер изгрява слънцето с милион лъчи, така аз своята любов посрещам и я прегръщам с пламнали очи. И нека казват: "Всичко е нетрайно !", и да отричат любовта, аз все пак вярвам в нейната безкрайност, за мене тя е изгрев след нощта...
11	На София пейзажа през твоята коса видях - полята есенни и голи редуват се, покрити с прах, овце посред една ливада побягват, сепнати от страх. И както е от памтивека, безспирно се върти светът; привлича тръпнещата шия устата ми със свойта плът, гръдта ми силно се притиска до разтуптяната ти гръд. А моето сърце - в средата на всички земни красоти е сякаш ос - около нея Земята цяла се върти, по орбита определена върти се, сили не пести. И в ноздрите ми непрестанно е този полъх от плътта, и влажните ми устни търсят отново твоята уста; и пак все този пулс разтърсва света, лети в безкрайността. И пак наоколо върти се светът от щастие пиян; като в дервишки танц се втурвам, действителност обърквам с блян, загубвам даже своя разум, като играчка завъртян. Ала в средата неизменно е моето сърце; туптят в един-единствен ритъм слети, и твоята, и мойта гръд като магнит, около който върти се в своя кръг светът.
12	Обичам те. Аз вече ти го казах с вятъра, играещ кротко в пясъка като зверче или ураганен като звук от орган. Аз вече ти го казах с обедното слънце, което позлатява младите тела и се усмихва в най-невинните предмети. Аз вече ти го казах с облаците - чела на скръбници, подпрели небосвода, тъги, отлитащи в безкрая. Аз вече ти го казах с ручея кристален - лъчист живот там бди над сенчестото дъно; аз вече ти го казах със страха, аз вече ти го казах с радостта, с омразата, с най-страшните слова. Аз вече ти го казах със цветята - създания ефирни и прозрачни, които в миг от свян поруменяват. Ала за теб това е нищо: там, дето свършва нашият живот, бих искал със смъртта да ти го кажа; там, дето свършва любовта, бих искал със забравата да ти го кажа.
13	Днес, щом те видя да тръпнеш до мене, с бистри зеници поглеждам назад: в плен съм на твойта магия свещена... Сляп бях, прости ми - бях млад. Бурята слушах, а тебе не чувах ! Свято сърце, изоставил те бях. Твойто туптене в дланта ми лудува, люшнало трайния грях. Търсех те аз в огледалото прашно, блясък от блянове стари, а ти - кладенец сладък на надеждата страшна - тук си била, в мене почти. Търсех те аз в светлини отразени, мамен от късче хладен кристал. Само искрата на пламък безценен, странно - не бях я видял. Търсех те, както една пеперуда литва към сноп светлина и гори - о, светлина магнетична!... В заблуда, теб не те виждах дори... Днес, щом те видя, бушува в мен огън, както в гората при вятър най-слаб. Свиден мой пламък!... Без тебе не мога - моля, прости ми - бях сляп !
14	Пламък си ти, от лъчите ти пия обич - свят образ на мойта мечта. Чуй ме, ела... Всеки миг ще открие пътя ти към вечността... Морското дъно, недрата подземни нямат ни перли, ни златни следи, както си ти, песен моя, за мене - песен за всичко бъди ! Дъхът ми още гали косата ти, по кожата ти моят жар пламти. Очите ти излъчват яснотата на странно тъмния ми взор. В мечти все още тръпне младото ти тяло, целувано от мен. Любима, ти тъй близка си ми, сякаш отначало обиквам твоя мирис, твойта сладост - тъй страстно изпълваш ме изцяло, че, струва ми се, своя собствен глас не чувам повече. Жълтеещ мрак нахлува в стаята. Сам съм аз... Но в моите прегръдки ти си пак.
15	При теб аз искам в този час да дойда, да те прегърна, целуна и погледна, с нежни ласки ти да ме дариш, любов и радост в мен да заредиш. Че любовта е сладка, но твърде кратка - можеш ли опази я на днешно време ти ? Всичко хубаво е твърде кратко, та даже и да се пожертваш за една любов, нали ? Ах, как искам вечно влюбен аз да си остана, любов, любов и то за цял един живот. Ще пея и танцувам, ще лудея и се смея, и така до сетния ми час, помни.
16	Aз пак съм сам - изоставен, самотен и нещастен. Не издържам вече, не мога да живея аз така. Този свят превърнал се е за мен в нещо сиво и скучно. Няма радост, няма щастие, отидоха си безгрижните години и добрите приятели. Сам вървя, а пред мен хора - моля се някой от тях да ме разбере. Въздух много, ала тук го няма. Ти къде си, щастие, къде си - ах, да знам само, при теб да дойда, но те няма. Тъжен съм и съм сам, и така до кога ? Без сили останал съм вече, без страст, без спомени, без любов. Кажете хора, какво да правя аз сега, че никой мене не поглежда, а само отминава ли, отминава.
17	Ти лека нощ ми каза скъпа, но лека ли ще е нощта, щом двама ни е разделила - за нас ще бъде тежка тя. Напразно търся те в нощта, напразно търся твоите очи. Самотно лута се сърцето и надява се на щастие в нощта. Безмълвно чакам телефонен звън, надявам се да чуя твоя глас в нощта, ала теб те няма скъпа ... и без теб не бих живял сега. Сърцето ми страда, и нашепва то "Спри, любовта ни ти предаде и с друг подло я замени." Сърце, ранено от болка и лъжа умира бавно в нощта, за него няма вече щастие, любов отива си един живот. Блазе на тез, които знаят, че двама ще са през нощта. Те лека нощ не си желаят, но винаги е лека тя.
18	Сам дойдох и сам ще си отида, и няма да те моля да ме спреш, че щастие с пари не се купува, нужна е и капчица любов. Как ли аз ще мога да обичам, като ти отне ми и това, завърза ми в окови ти сърцето и обрече ме на вечна самота. Години ще минават и птици ще отлитат пак на юг. Аз пак сам оставам и ще чакам при мен да дойде любовта ...
19	Днеска пак жената се разсърди - иска нещо - а пък то не мърда ! Щом онуй се вре между краката, а не влиза - ето ти рогата ! Боже, Боже - като восък мек е, търка се, но не й прави кефа !
20	Когато ям - аз съм глух и ням, бърз и хитър, и хищен като тигър ! Находчив и изобретателен, и доста настоятелен ! Пазете се от мен, деца - защото хрускам женските сърца !
21	Липсваш ми, а работа ни чака. седя в офиса, часовника тиктака. Очаквам от обяд да се завърнеш ти, да станеш пряк свидетел на моите мечти. ЗДРАСТИ!!!!!
22	Аз съм ти и ти си аз, за теб си мисля в този час. Аз съм ти и ти си аз, и образа ти гледам във захлас. Аз съм ти и ти си аз, защото любовта е в нас.
23	На тъмна улица в края на града четири черепа седят си ей така. Но ето, че се подразбира - дошло е времето за веселба ! Щом часовника удари в полунощ, всеки хваща своя нож. Вървят по улицата стара, и дрънкат на една китара. Но видиш ли ги ти - бързо изчезни ! Въртят се в кръг - танцуват мамба. Но видят ли те - правят ти карамба ! Две кучета от страх се сгушили - те черепите вече са подушили. Но знай, човече - те са мъртви вече ... Вървиш ли ти по уличката стара и чуеш таз китара, ти трябва да си много ловък, че видят ли те - ще направят пир с твоя мозък ! Щом пукне се зората, те изчезват в зоната на тъмнината. Но ти недей да бъдеш чак такъв глупак - довечера ще дойдат пак ! Те със зъби ще потракат, и за още мозък ще почакат ...