През периода 3.13 - 3.14-та година нинам си коя ера човечеството силно се развивало и прогресирало. Прогресирало толкова добре, че вече не пиело вода, не гледало MTV, не дишало въздух, не работело, не крадяло. И изобщо, както казахме човечеството прогресирало. Единственото което правели хората - те ядели. И единствената храна, най-предпочитаната храна, била баклавата. А единствената блага напитка естествено била бозата, щото най се харчела с великия сладкиш. Баклавата била на полуфабрикати. Три вида. Орехи, шам-фъстък и бадеми. Бозата в разфасофки. Един литър, половин литър и една манерка. 3.14-та година човечеството постигнало крайното равенство. На всеки човек се падали от всички разновидности боза и баклава по веднъж на ден. И така земята си добрувала неподозираща нищо, но дошъл тревожния ден. Човекът, който бил пряк наследник на изобретателя на баклавата, решил че трябва да си върне своето. Искал всички блага да бъдат за него и събрал огромна армия от преки, непреки и фантомни наследници, за да отнеме храната на мирните земни жители. Под своя флаг Сусам Халваин, цар на народна република Мерак, събрал най-страшната сган от воини и баклавонаследници да завземат залежите с храна. Добрите хапващи си прогресиращи хорица трябвало да се отбраняват. За отпор на Сусам Халваин, се сформирала “Юнайтед Сборная”. Своеобразно доброволно движение за боза и баклава. Начело на добрите естествено застанал армейски генерал Пъмпъл Мармадюк. Така 3.14-та година от нинам си коя ера започнала най-голямата световна война за баклава и нейната боза.

И така операция “Прерийна суграшица” е в своя ход. Пъмпъл Мармадюк тръгнал да спасява човечеството и неговата единствена утеха - баклавата. Стратегията на Сусам Халваин била да противопостави на Пъмпъл Мармадюк своя страшен генерал Шербет Пехливан и неговата Шекер пехота. Когато видял тази черна гъста орда Пъмпъл Мармадюк за момент се спрял. Но после чевръстият му мозък на фин стратег набързо прехвърлил възможностите за своята войска. И той избрал от свойте ротата на стоматолозите от Удан, които да противопостави на Шербет Пехливан.

От ядене на много сладко зъбите на Шекер пехотата, а и на самия Шербет Пехливан били отишли по дяволите. Стоматолозите от Удан веднага се ориентирали в обстановката.

- Зяпни ! - изкрещяли те.

Шекер пехотата и Шербет Пехливан веднага отворили усти. Стоматолозите почнали да вадят. Почти не останал неизваден зъб, обаче наш'те пичове не ползвали упойка. Вой и рев се чувал отвред и противника се разбягал. Пъмпъл Мармадюк удържал пълна победа. Тъкмо се зарадвал той и се почувствал победител, но за кратко. Тогава настъпил ужасът. Земята се разтресла, небето почерняло, слънцето се скрило зад полата на майка си. Затрещяло, загърмяло и от земните недра с рев изскочил Тигърът на Седемте миндера. Най-кръвожадният от всички кръвожадни. Царят на НР Мерак му обещал осми миндер и дял от световната баклава, ако донесе главата на армейски генерал Пъмпъл Мармадюк в найлонова торбичка. И така с празна найлонова торбичка в ръка и свиреп поглед Тигърът на Седемте миндера се изтъпанчил пред Пъмпъл Мармадюк. Той разбира се, като смел водач решил лично да се пребори с врага си. Затова се изправил пред него с личното си оръжие (армейски нож и армейска вилица). Оня го изгледал презрително и рекъл:

- Ти ли бе, гнидо некадърна? Ти ли ще ми се опиняш на мене, бе? Аз такива като тебе ги ям на закуска.
И Пъмпъл му казал:
- Ти си рогоносец.
- Моля ?!
- Жена ти ти изневерява.
И оня:
- Знаех си аз бе, знаех си, само като му видях муцуната на онова говедо Павиана на Трите табуретки. Веднага разбрах, че е мръсница. Само как го гледаше!!! Кучка! Котка! Ти стой тука, аз ще отида да го убия, ще отида нея да убия и ще се върна и тебе да убия.
Тигърът на Седемте миндера на едри скокове се юрнал да си оправя семейното положение и Пъмпъл Мармадюк продължил.

Един ден като се разхождал из лагера на “Юнайтед Сборная”, армейски генерал Пъмпъл Мармадюк забелязал нещо странно. Предишният ден имало 6 чувала ориз, а сега били само 5 при положение, че в неговата армия нямало китайци. Разтревожен, Пъмпъл Мармадюк извикал артелчика на разпит по въпроса за изчезващите провизии.

- Алкаш ал Хашиш, артелчик трети разряд, на вашите заповеди.
- Ти, куче! Чужд агент ли си или си некадърник, та един чувал с ориз не можа да опазиш ?
- А-а, не. Може да съм всякакъв, ама професионално няма да ме обиждаш - казал Алкаш ал Хашиш.
- Значи си чужд агент, така ли? - сетил се Пъмпъл Мармадюк.
- Че к'во лошо има ?
- Арестуван си !
- Стой, поспри - казал Алкаш ал Хашиш. - Това металното произведение в дясната ми ръка е граната и арестуваният си ти. Сега ще те заведа при шефа Сусам Халваин. Той ще ми даде орден от баклава с орехи.

Пъмпъл Мармадюк много се уплашил. Толкова се уплашил, че по едно време не издържал и се развикал за помощ.

- Помощ - крещял той - Помощ! Убиец !

Целият лагер се събрал в артелната воглаве с личния му психиатър. Психиатърът естествено веднага взел нещата в свои ръце и раздал успокоително на всички. Те се успокоили и заспали. Психиатърът внимателно измъкнал гранатата от ръцете на спящия Алкаш ал Хашиш и я метнал в храстите. Вярно, там имало няколко спящи войника, но ...

Изморена и гладна, освободителната “Юнайтед Сборная” не можела да си позволи почивка за засищане. Току виж и всичката баклава на човечеството щяла да остане във вражески ръце. Както бродели из една кадаифена гора, всички започнали да душат като ловни кучета и да примляскват. Кога гледат - зад гората като се ширнало едно поле - краят му се не види. Цялото поле нагъчкано с врагове и всичките в едната ръка с топове, а в другата с крехки агънца. Ясно. Това бил Баши Чеверме бозукът на генерал Турлю бин Гювеч. Наш'те гладни. Ония плюскат като невидели и пуцат с топовете. Пъмпъл Мармадюк знаел, че скоро трябва да действа, защото ще ги видят съгледвачите. По едно време в дружината се появили разногласия.

- Няма да бягаме от тия диваци. Да ги избием!
И второ разногласие:
- Да бягаме братя, да бягаме.Много са.

Най-накрая решили да влязат в неравната героична битка и “Сборная” се прегрупирала в три колони. Най-отпред най-гладните, отзад по ситите и най-отзад армейски генерал Пъмпъл Мармадюк, размахващ китка здравец в ръце. Онези били сити и силни. Наш'те били гладни и стръвни и ги изяли сo се чевермето и сo се предводителя им Турлю бин Гювеч. След дълги премеждия “Юнайтед Сборная” продължила напред. Изведнъж пред смаяните им погледи се появила ужасяваща гледка. Отпърво слухът им бил изненадан от тъпани, кларинети и дайрета. После излезли мечки с мечкари, маймуни с маймунари, гледачки, семкари, баячки и така нататък. В редиците на “Юнайтед Сборная” настъпил страхотен смут. Това били “Аверите под наем”, които сега служели на Сусам Халваин, цар на Народна Република Мерак. Цялата природа се въртяла в един ужасен хаотичен крясък и чалгата била до бога. Войните започнали да се споглеждат и да отстъпват под наглия напор на “Аверите”. Пъмпъл Мармадюк трябвало да вземе решение. Наврял се той по средата на ужасното стълпотворение и изкрещял:

- Спрете! Искам да говоря с вашите племенни вождове!
Събрали се вождовете и Пъмпъл Мармадюк рекъл:
- Наемници авери, имам към вас следното предложение. Стига сте се шляли голи и прости. К’во ще кажете да ви сформираме едно ансамбълче. За аверски народни песни, танци и занаяти. Аз ще ви стана продуцент. Ще играете на сватби, събори, на Пирин Фест, на турнета по морето, ще правите концерти в НДК-то. Видеокасети ще издадем. Също и аудиокасети с вашите хитове. Ще печелите пари, ще ви дават по телевизията - и Пъмпъл Мармадюк се задъхал и тамън да продължи, аверите се нахвърлили върху него крещейки:
- По телевизията - и започнали да го целуват.

И така, най-после освободителната “Сборная” стигнала до леговището на баклавоприсвоителя. Леговището бил един бункер с всички екстри. Добрите трябвало да влязат в бункера, но на входа бил инсталиран компютър портиер, който трябвало да им отвори стоманените двери. Пъмпъл Мармадюк с усмивка излязъл напред и натиснал звънеца. На монитора се изписало “Сезам, отвори се”. Бункерът се казвал "Сезам" и веднага се стартирала програмата за отваряне. Дверите се разтворили и Пъмпъл Мармадюк казал:

- Вие стойте тук. Аз сам ще секвестирам завоевателя.

С тези геройски слова той влязъл в леговището на Сусам Халваин, този който бил взел баклавата. Веднага попаднал в една стая с много странен вид. Из тази стая с бясна скорост щъкала една жена с делови вид. С пяна на уста тя пускала факсове, снимала на ксерокса, говорела на три-четири телефона едновременно и в същото време пушела като комин. Това била любимата ханъма на Сусам Халваин, Неглиже Гюбек Шоу. Тя изпълнявяла ролята на секретарка на царя на република Мерак и се грижела за неговият имидж, рейтинг, творчески успехи, успехи на изборите и на борсата. Пъмпъл Мармадюк плахо се приближил и плахо казал:

- Мога ли да се срещна с господин Сусам Халваин?
- Царят на Мерак е зает в момента, но ако подготвите нужните документи, може - казала Неглиже Гюбек Шоу.
- Какви са тези документи?
Тя му казала:
- Трябва да извадите свидетелство за съдимост, медицинско и васерман да извадите, и да си донесете фирмена регистрация. Другият вариант е просто да се откажете.
- Отказвам се - рекъл Пъмпъл Мармадюк. - Бива ли такова хубаво момиче да се занимава с такива глупости ? И то за какво? Да се прибереш после в общежитието на харема и да си легнеш в едно спално заедно с другите хиляда хубавици ханъми. Никаква еманципация, никаква свобода на личността, никакво равноправие с мъжа. Бива ли така ?
- Прав си. Не бива - рекла ханъмата.
- Обичам те - и му пристанала.

И така Пъмпъл Мармадюк продължил нататък. Стигнал той най-после до лошия гений. Обаче гения го нямало. Поозъртал се Пъмпъл Мармадюк, поозъртал се и зад една табелка ЦАР видял Сусам Халваин. Оня хъркал със забита в празна тава от баклава глава, а от устата му стърчал ключа от трезорите с баклавата. В самия край на операция “Прериина Суграшица” Пъмпъл за пръв път незнаел как да действа. Но решил да послуша сърцето си. И понеже бил хуманист, веднага събудил Сусам Халваин. Верно трудно. Царят си наплискал очите с вода и се ободрил за делови преговори.

- Царю, моля те върни баклавата.
- Моля ???
- Да си жив, върни я на страдащите хора. Те ще измрат без тебе.
- Виж ся. Мене тая баклава не ми трябва. Трябва ми планетарен сертификат за авторски права върху нея. Никой не ми го издаде. Всички ме пренебрегнаха, е затова си взех баклавата.
- Ама на тебе патент ли ти трябва ? - попитал Пъмпъл Мармадюк.
- Ми да. Мене баклавата дядо ми я измисли.
- Немаш проблеми - рекъл Пъмпъл и изпринтил един сертификат на компютъра портиер. Бичил печата на “Юнайтед Сборная” и Сусам Халваин му връчил ключа от трезорите.

Така завършила операция “Прерийна Суграшица”.